Устата изпраща храната на 9 метров път, който продължава няколко дни. По време на това приключение тялото поема това, което му е нужно, а останалото изхвърля навън…

След като преглътнем добре сдъвканата храна, тя се отправя на няколкочасово приключение из храносмилателната система.  В различните зони на тази система, от нея се извличат важните за организма вещества, подтискат се вредните микроорганизми, които се опитват да се промъкнат в кръвообръщението, а отпадните вещества се изхвърлят навън.

И да, ако вземем дължината на устната кухина заедно с хранопровода, стомаха, тънките черва, дебелото черво и ректума получаваме дължина от около 9 метра – доста удивително на фона на човешкия ръст !

Храносмилането започва, когато храната напусне вилицата

Всъщност храносмилането започва, когато дъвчете храната и я разделяте на малки парченца. В слюнката ни има ензими, които веднага започват да я разграждат. По-добре раздробената храна позволява на ензимите и киселините да си свършат работата. За денонощие в устата ни се произвежда около 1.5 литра слюнка.

От тук храната навлиза в хранопровода, където тя яхва нещо, подобно на вълна. Тази вълна от съкръщаващи се гладки мускули около тръбата на хранопровода се нарича перисталтика. Всъщност това е основният начин за движение в храносмилателната система. Хранопроводът завършва с клапа, която пропуска храната към стомаха. Когато тази клапа не се затвори правилно или напълно, част от храната се връща обратно в хранопровода – това води до чувство на парене и киселини.

Празният стомах е малък, но можете да увеличите обема му 50 пъти

Сега храната е в стомаха, където заточва същинската обработка. Стомахът притежава големи мускулни гънки, с които преобръща, размачква и разбърква всички парченца от храната с коктейл от киселини и ензими – стомашен сок.

Стомашният сок се състои главно от солна киселина, ензима пепсин, малко слуз и вода. Солната киселина раздробява храната на още по-малки частици и убива повечето от бактериите в нея. Пепсинът разгражда протеините на аминокиселините. Слузта е важна – тя пази стените на стомаха от пряк контакт с киселината. В противен случай стомахът ще се саморазяде. Когато няма достатъчно слуз, се появяват пептични язви.

Чревната стена – важна част от храносмилането

Началото на тънките черва се нарича дванадесетопръсник. В него се отделя бикарбонат, който неутрализира стомашната киселина преди тя да продължи надолу. Пак в него към храната се добавят ензимите от панкреаса и жлъчната киселина, които заедно разграждат  въглехидрати, мазнини и протеини.

В тънките черва храната вече е напълно разградена. Сега тя е готова да бъде абсорбирана през чревните стени, благодарение на огромната си повърхност – бразди и гънки. По тях има малки, подобни на косми власинки, и всяка власинка е покрита с микровласинки. Присъствието на тези власинки или „вили“ увеличава значително абсорбиращата повърхност на тънките черва -така при дължина от 7 метра се получава гигантска повърхност – около 300 кв.м.  

Последната спирка преди ректума е дебелото черво, което абсорбира голяма част от водата и жлъчните соли. Негово начало е „сляпото черво“, в чийто край се намира апендикса. Дълго време на апендикса се гледаше като на безполезен орган, станал ненужен в процеса на еволюцията ни. Последни проучвания обаче доказват, че ролята на апендикса е да действа, като скривалище за добрите бактерии – при вирусни инфекции, натравяния с храна и др. Той запазва малка проба от чревните бактерии, които освобождава, за да се осъществи нова колонизация след проблема.

Дебелото черво е дом на чревната флора с над 100 трилиона бактерии или приблизително 1.5 кг

Дебелото черво е с дължина само около 1.5 м, но остатъка от чревното съдържимо престоява там 24 – 36 часа. Ако отпадъците се забавят повече, това означава че имате затегнат стомах.

Запек
Запек